Димчо Дебелянов загива по време на сражение в близост до град Демир Хисар, Гърция, на 2 октомври 1916 г.

Димчо (Динчо) Вельов Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица. Син е на абаджията Вельо Дебелянов и Цана Стайчина. Когато е на 9-годишна възраст, умира баща му и за семейството започва изпълнен с мъки и лишения живот, който малкият Димчо понася особено болезнено.

Димчо Дебелянов учи в Пловдив и София. Записва да следва право, след това литература, но не успява да завърши висшето си образование поради липса на средства.

Първите си стихове пише като ученик в гимназията в Пловдив. Увлича се от поезията на Пенчо Славейков и Яворов, които оказват силно влияние върху ранното му творчество. Чете също поезията на В. Брюсов, А. Блок, Ш. Бодлер, П. Верлен и др. и се учи от тях. През 1914 г. е съредактор на списание „Звено“ (с главен редактор Димитър Подвързачов) и се включва в литературния кръг към списанието, в който участват още Константин Константинов, Николай Лилиев, Теодор Траянов, Иван Радославов, Емануил Попдимитров, Людмил Стоянов, Георги Райчев, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Гео Милев и др. Съмишлениците от кръга „Звено“ – т. нар. „второ модерно поколение“ в нашата литература, споделят идейно-естетическите възгледи на символизма, но не се ограничават в рамките на това литературно течение, а се стремят да застъпят по-широко различните съвременни направления в световната литература, особено произведенията на видните френски модернисти от края на XIX в.

Успоредно с литературните си занимания Дебелянов работи като надничар и пресметач в метеорологическа станция, репортер и коректор в печатни издания, стенограф в Народното събрание и в Софийската община, преводач от френски и руски език, докладчик във Върховната сметна палата. Междувременно отбива военната си служба в Самоков по време на Балканската война през 1912 г., а през 1913 – 1914 г. е в школата за запасни подпоручици в Княжево. Димчо Дебелянов се отнася негативно към прогерманската политика на българското правителство през Първата световна война, но съвестта не му позволява да остане у дома. На 29 януари 1916 г. е мобилизиран по негово желание и изпратен на фронта. Загива по време на сражение в близост до град Демир Хисар, Гърция, на 2 октомври 1916 г.

Творчеството на Дебелянов включва символистична лирика, елегии и особено близки до „свещената простота на изкуството“ (според Атанас Далчев) творби, писани през последните месеци от живота му, на фронта. Централните идеи и мотиви в неговата поезия се свързват със самотата и скръбта; с носталгията и меланхолията; с постигнат покой, хармония и съвършенство; със спомени и блянове.