Задача по литература (11. и 12. клас; подготовка за матурата)

Прочетете откъсите от „Къкринското ханче подир залавянето на българския Апостол“ („Ноев ковчег“, Йордан Радичков) и от „В Къкринското ханче“ („Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му“, Захари Стоянов). Изпълнете задачите към тях (1. – 4.).

Из „Къкринското ханче подир залавянето на българския Апостол“

Когато българският апостол Васил Левски се втурва с два револвера, за да разкъса обръча на седемнадесетте турски заптиета, обградили от всички страни Къкринското ханче, и с гърмежи да си проправи път към заснеженото поле, то по една нелепа случайност цървулът му се закачва върху един от коловете на плета, изплетен високо, за да предпазва ханчето от вълци, от скитници и от нежелани гости. За кратко време Апостолът увисва на плета и става мишена за пушките на заптиетата. В зимната нощ се чуват викове, неясни силуети прибягват из заснежения здрач, припукват пушки, нестройният залп търси слепешком своята жертва. Апостолът пада ничком в снега и го обагря с кръв. Той е ранен, револверите му са празни, съвсем сам е срещу седемнадесетте заптиета.

Залавят го и го връзват.

Може ли да каже някой дали заптиетата са знаели през онази нощ, че Васил Левски напуска предния ден град Ловеч с много пари в себе си, за да търсят в него пари?

Това днес никой не може да каже!

Заптиетата са много усърдни, освен че претърсват Апостола, то те се ровят и търсят из опръскания с кръв сняг, както и около ужасния плет. Търсачите намират няколко сребърни меджидиета, това засилва апетита им. Те продължават да ровят настървено и да стъпкват снега. Някои се сещат да донесат от ханчето топла вода и да напръскат снега с нея, но мигар може с едно ведро топла вода да бъде стопен онзи дълбок сняг, в който остана отпечатъкът на българския апостол, паднал ничком подир нестройния залп на турските заптиета!

Из „ В Къкринското ханче“

– Предателство, бай Василе, заптии настъпват, познах едного по гласа! Ставай, бай Василе! Целият хан е заобиколен от щикове!... – пришъпнал Николчо на нашия герой, без да се обади на заптието.

Няма нужда да ви разказвам, като как са се отразили тия думи на сънливия човек, на човека, който сънувал и бълнувал в разстояние на десет години само заптии, щикове, предателство и пр. Той скочил, като че забили в сърцето му остър нож, и ямурлукът, с който бил завит хвръкнал настрана, повдигнат като от вихрушка.

– Истина ли? Позна ли ги? – попитал само той Николча и се приготвил за настъпващата борба.

Велик станал нашият герой в тази критическа минута. Силно забило неговото юнашко сърце, диханието му се усилило, ни на минута той не се замислил какво трябва да прави: грабнал с себе си единственото свое богатство – чантата с разни документи и планове, разровил огъня, в който заровил други някакви писма, въоръжил и двете си ръце с два верни другари – шестоогнени револпери, помолил Николча само да му отвори задните врати и да се оттегли настрана.

Като страшна буря, като крилат ангел, като същински лъв изскочил той на двора между двата реда байопети и два огъня светнали от ръцете му, които осветлили изкривените лица на заптиите и на които куршумите свирнали в въздуха. Гръмогласен кучешки лай се разнесъл в селото, при който се съединила и грубата команда на неприятелите:

– Вурун! Тутун!*

Героят печелил вече равната поляна, защото уплашените заптии чистели пътя отпреде му. Но на пътя му стърчи още висок плет, с подострени колища, който той трябва да прескочи. С обикновената си бързина той се метнал като кошута на плета, но когато щръкнал на върха му – най-изгодната позиция за замерване, изпоплашените и налягали на земята заптии покрай същия плет отворили насреща му страшен огън. Около двадесет-тридесет пушки изгърмели от един път, разбира се, повечето на вятъра, защото в подобна минута и най-добрият мерач не чини нищо. Юнакът пак би бил спасен посред тая глутница кеседжии, ако две важни обстоятелства не му побъркали. Един от неприятелските куршуми сполучил да скъса лявото му ухо, от която рана той бил зашеметен вече, но пак е можал да следва. Когато, обаче, поискал да скочи на земята от вънкашната страна на плета, цървулът му се закачил на един от острите колове, и той повиснал на вратника, обесен с главата надолу. Няколко минути мъченикът-герой стоял в това положение. Чупил той ръце на четири страни, извивал се нагоре, пищял като ястребова птица за братска помощ, докато костеливата ръка на торошкия помак не го стиснала за гърлото. Турците не се спуснали от един път да го хванат. Най-напред те следвали да стрелят върху Левски, за да го доубият, понеже мислели, че той е паднал от техните куршуми. Обаче, тъмната нощ го спасила. Страшна шумотевица и радостни викове подигнали заптиите, като видели вече героя пред себе си, вързан и държан от десетина-двадесет ръце.

[…]

Когато всичко било свършено, потерята ударила да се весели за спечелената победа. Много оки ракия и вино се изпило в Христовия хан, които му били заплатени на тоя последния с парите, намерени у Левски. Забравих да кажа, че когато го хванали, кисията му била разпилена до вратника върху снега. Черен котел бил турен на огъня, в който котел претопили оки сняг, за да дирят разпиляните пари. Няколко заптии един по един носели на ръце големи топки сняг, които нацеждали в котела…

*Стреляйте! Хванете го!

1. Запишете два примера за изразни средства (тропи и фигури), които допринасят за постигане на внушенията в откъса от „Ноев ковчег“ на Йордан Радичков.

2. Запишете два примера за изразни средства (тропи и фигури), които допринасят за постигане на внушенията в откъса от „Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му“ на Захари Стоянов.

3. Двата откъса са от две произведения, писани през различни епохи. Значими са различията и между авторите им – не само заради времето, в което живеят, а и заради обществената им роля, стила на „разказване“, творческите нагласи и цели и пр. Но и в двете заглавия на частите от произведенията на Йордан Радичков и на Захари Стоянов присъства изразът „Къкринското ханче“. В 3-4 изречения предложете тълкувание на този факт.

4. Митологемата е общ елемент от съдържанието на група митове (или художествени текстове), който се представя като факт, възприема се за истина, но не е научно доказан. В други текстове по темата този елемент отсъства или е опроверган. Кой детайл, общ за двата откъса, има характер на митологема?

Модул „Литература“ за матурата (ДЗИ) в 12. клас

Купете сега