На 7 ноември 1944 г. завършва земният път на „скитника“ Кирил Христов
- ПОЗНАНИЕ БЕЛ
- 7.11
- време за четене: 2 мин.
Прочетете:
*„Скитник“
*„Портрет“
*„Химн“
*Задача за ДЗИ в 12. клас (Изборът и раздвоението)
Скитник
Потекоха като насъне дните,
пониса се скиталец по светът,
че млад бе той: морето и вълните
не можеше да гледа от брегът.
Замина той – завинаги замина
по непознати крайща – земи, –
но вред намери весела дружина,
но вред намери вино и моми.
Минаваха години след години…
То беше сън, то беше дивен сън…
И той живя – и без да си почине,
без да скъпѝ ни младост, ни огън.
А пак не свари да си отживее,
защото драг му още бе света,
кога сетѝ, десница че слабее,
кога го изненада старостта.
Паспорт
Общ вид: на скакалец прилича
и Кирил Христов се нарича.
Годините му: иска косъм,
да свърши двадесет и осъм.
По ръст – човек и половина
висок и тънък кат пържина.
Очи – на вещица: зелени
и като стомана студени.
Носът – баварски: румен, потен,
и пройзводителен – работен.
Косата му – не се познава:
остригал я – не гони слава…
Брадата – тръне: остри, къси.
Пет-десет косъма за въси.
Занятйе К и р и л прочетете
обратно – и ще разберете.
Химн
Прости, мъртвило, роден край, прости!
Пред мене нов живот се днес открива,
с нов трепет се сърцето ми опива –
и моят дух неудържим лети
към щастие, към бури и вълненйя:
пиян съм аз от свойте младини
от девиза дръз, що нося с мене:
жени и вино! Вино и жени!
Днес вижда ми се всичко суета,
освен кипящата и буйна младост
коя прахосваме с минутна сладост,
пресрещната случайно на света!
Живот разумен, слава, идеали? –
таз стара песен днес ми се не пей:
със нея – струва ми се – днес се хвали
тоз само, кой не знае да живей.
О бягайте, идете вие там –
при ваште идеали вий идете…
А мене ме на мира оставете
да поживея, както аз си знам.
Да, във безумства, вихрени наслади
аз ще преваря погребалний звън,
но ще прахосам свойте сили млади
във най-разкошен, в дивен райски сън!
И нека отлети живот крилат –
ала със пълна чаша във ръката, –
когато сладостно шуми главата,
когато цял е в рози божий свят!
А после нека се глава отпусне
на страстни топломраморни гърди –
и нек несвястно шепнат бледни устни:
– Ах, тихичко ми пей, не ме буди…
Коментари