„Защо нямаме Шекспир“, Станислав Стратиев

Преди 85 години, на 9 септември 1941 г., е роден Станислав Стратиев. Да си спомним за него с прозрението му „Защо нямаме Шекспир“.

Защо нямаме Шекспир

Българинът не познава диалога.

Тази форма отсъства от всички сфери на живота му.

Нескончаеми монолози, последвани от бурни ръкопляскания.

И обесване на противната страна.

Това е българският диалог.

Той въобще не дава думата на другия.

Не го изслушва.

Слуша го, но не го чува.

През това време му крои мярката.

Той нито за миг не допуска, че и някой друг може да е прав.

Българският диалог са всъщност два огромни монолога, които завършват с прочутата фраза: „Като не щеш мира, на ти секира!“.

И със самата секира.

Ние въобще не можем да си представим, че е възможно да се води спокойно разговор, в който да се отстояват три или четири гледни точки, и разговорът да завърши нормално.

Тоест само със средни телесни повреди.

Ако някой се опита да отстоява своето, а не нашето мнение, ние пием вино от черепа му.

Това ни е диалогът.

Монологичната форма е единствената форма, която властва на Балканите.

Неслучайно големите драматурзи тук са рядкост.

А Шекспир просто няма.

И няма да има.

Затова, ако има нещо гнило, то е в Дания. А тук всичко е свежо и прясно.

Затова и крал Лир полудява там, а тук властва щастливо и носи кърпените си чорапи до дълбока старост.

Затова Хамлет там се съмнява, а тука вярва безрезервно.

Затова и Ричард там дава кралство за кон, а тука даваме кон за кокошка.

По същата причина тука удушаваме всичко – без разлика дали е Дездемона, или не, стига да е прекрасно и различно от нас.