*Едно поетично прозрение на Далчев

Камък

Остаряват хора и дървета;

падат дни, нощи, листа и дъжд;

неизменен в есента и летото,

камък, ти стоиш все същ!

Нямаш нито жили, нито нерви,

нямаш нашата злочеста плът.

Съвестта и хилядите червеи

никога не те гризат.

Ти не си изпитвал още жаждата,

от която почват вси беди:

не грешиш ти никога: не раждаш,

пък и сам си нероден.

Ти си свят. Не затова ли некога

в огнените стари векове

от гранит и мрамор е човекът

ваял свойте богове?

Алена искра, от теб изтръгната,

камък, истината в теб прозрях;

вечно и светò е само мъртвото,

живото живее в грях.

1927 г.

*Друго прозрение на Далчев - негов фрагмент

Дълготърпението на надеждата

  Болката иска да мине по-скоро. Насладата е също нетърпелива. Само надеждата постоянствува, тя прекрачва и смъртта.