Виктор Пасков

Преди 75 години – на 10 септември 1949, в София е роден Виктор Пасков. Умира на 16 април 2009 г. в гр. Берн, Швейцария.

Пасков е с музикално образование. Завършва консерватория в Лайпциг и до 1980 г. работи по специалността си в Германия (Германската демократична република), като се изявява като инструменталист, композитор, оперен певец и музикален критик. През 1980 г. се връща в България и до 1987 г. е литературен и музикален редактор към Агенция „София прес“. След това в продължение на 3 години е редактор и кинодраматург в Студия за игрални филми „Бояна“. В началото на 90-те години отново напуска страната и се установява в Париж. През 1995 г. е назначен за директор на Българския културен институт в Париж, а впоследствие заема длъжността културен аташе в посолството на България в Швейцария.

Първите публични творчески изяви на Виктор Пасков са негови стихотворения, отпечатани през 1964 г. в списание „Родна реч“. Дълго след това в специализирани периодични издания се появяват негови разкази и новели. Първата му издадена книга е сборникът с новели „Невръстни убийства“ (1986 г.). Тя е последвана през 1987 г. от „Балада за Георг Хених“. След това Виктор Пасков написва „Ций Кук“(изд. 1991 г.), „Германия – мръсна приказка“ (изд. 1992 г.), „Аутопсия на една любов“ (изд. 2005 г.), „Гледната точка на Гоген“ (изд. 2008 г.). Пише и сценарии за филми.