„И аз на тоя свят“, Александър Балабанов

Преди дни познат сподели с мен своя „находка“ – незавършената автобиография на професор Александър Балабанов „И аз на тоя свят“. Писана е през 1940-41 година под формата на статии за периодичния печат, но публикуването на поредицата е преустановено по неясни причини. Книгата е издадена през 1979 г. във връзка със 100-годишния юбилей на Александър Балабанов и благодарение на неговия ученик Тодор Боров, който подготвя материалите за печат.

Своите прозрения/откровения Александър Балабанов започва така:

Искам всичко да кажа, но засега само някои неща. И само по-хубавите, лошите ще има да ги кажат сто души след смъртта ми, както ги казват триста души още при живота ми...

Може да разсърдя мнозина мои близки и приятели, може да разплача мнозина от гняв и буна.

Едно да знаете: мразя и обичам някои работи, човек – никого не мразя. Кажа ли – човек е човекът, простени му са от мен всички грехове. Защото от всички най-грешен съм аз.

Кого ще съдя!

Но, увлякох се, забравих да кажа какво мразя най-яростно.

Преди всичко – непризнателността. Тя е смъртен грях. Тя не може с нищо да се изкупи.

Мразя мазните братя Мазникови…

Мразя лицемерите.

Мразя бабаитите: защото те са всъщност най-подли и най-страхливи.

Мразя егоистите, защото са по-скотове от животните.

Мразя нахалните и техните хиенски очи.

Но от всичко на земята и на небето най-люто мразя тия, които изнасят на показ скромност, за да я продават на овците. Обикновено това са хора, качени на някое високо положение, големци или богаташи, които парадират със своята скромност пред отритнатите, пред нещастните, пред сиромасите.

За тях нямам прошка.

***

Ако четем като читатели, а не като четци (по думите на самия Балабанов), в горните редове откриваме парадокси… За това професорът има обяснение. По повод на своя превод на „Фауст“ Александър Балабанов пише: „И в тая работа […] има доста грешки, има недогледаности, има грапавини… Тия скъпи грапавини! Че тъкмо в тях има сила, има преснота, има смелости, има дързости големи […]. Как да ги премахна сега тия мили грапавини!“.